Магията на мащабното мислене

Доста отдавна не съм писала. Може би защото се случиха различни интересни неща в живота ми. Но не за това искам да пиша сега. Реших да участвам в една блог-игра, която се нарича Моите принципи за успех. Много блогъри пишат за успеха от гледна точка на някоя известна личност, но този път ще пиша искрено и лично от свое име.

Скоро си говорихме с един приятел какво означава успехът за мен. Не бях се замисляла за това. Но накратко му обясних, че искам да си докарвам достатъчно доходи с работата, която върша, че да имам свободно време за себе си, близките и приятелите си. Да мога да си позволя да обиколя света, да помагам на хора в нужда. После му върнах топката и той обясни, че работата трябва да бъде изграждаща и да му позволява да се развива. И още нещо, човекът до него да може да участва в този процес на развитие. Напълно се съгласих с него, понеже успехът не е толкова за нас самите. Ние няма да се чувстваме успели, ако не споделим това с други хора. А от друга страна, човек е мислещо същество и като такова постоянно търси начини да върви напред. С две думи обобщих какво означава успехът за мен. А сега да опиша какви са моите принципи за успех.

На първо място да знам какво искам. Ако не знаеш какво искаш, няма да стигнеш далеч. Ще се въртиш в порочен кръг и няма да постигнеш нещо голямо. Ако знаеш къде искаш да стигнеш и какво да направиш, тогава все ще стигнеш до някъде, независимо от трудностите по пътя.

Да използвам въображението си и да направя това, което искам, по различен начин от останалите. Винаги съм искала повече отколкото хората около мен. На моменти съм искала такива изключителни неща, че чак са били невъзможни за осъществяване. Невъзможни в очите на обикновените хора. Често са ми казвали, дори родителите ми, че летя във въздуха и трябва малко да се приземя. Но аз не смятам така.

Да бъда различна. Всеки човек е уникален, роден с неповторимо ДНК. Може да ми казват, че приличам на Пенелопе Круз, но всъщност съм си аз. Не трябва да се сливаме с масата. Това за мен означава да се превърна в клише. Затова обичам да бъда различна. На моменти съм тиха и уж не правя нищо, на моменти изненадвам всички с действията си.

Да съставя план за действие. Често плановете не се изпълняват и съм писала стотици планове, които съм намирала след време и не съм изпълнила и точка. Но въпреки това смятам писането на плановете за нещо полезно. И дори нещо да се промени, планът позволява да се видоизменя и допълва.

Да работя с ентусиазъм и енергия. По принцип съм много емоционален човек, когато съм мотивирана да правя нещо. Личи си от километри желанието ми. Шефът ми е единственият човек, който ме е мъмрил за това, но той си има своите убеждения и е прав за нещата, които ми говори. Но въпреки това, когато съм мотивирана, работя с жар.

Да не се отказвам. Това ми звучи като да бъда сериозна, постоянна и дисциплинирана, което не ми е присъщо, но въпреки непостоянството си съм забелязала, че винаги продължавам напред. Много трудности са ме спирали и отклонявали, но винаги съм се връщала към главната ми цел.

Да се награждавам дори за малките успехи. Много обичам тази част. Тя е най-сладката. Например считам за успех дори обикалянето по магазините със сестра ми. Под секрет да спомена, че не обичам шопинга особено, а сестра ми си има собствено виждане на тема покупки и може да обикаляме с часове, преди да си избере нещо. Но накрая почти винаги отиваме да се почерпим за покупката. Хапваме торта или пием шоколад и краката ми са безумно доволни, че вече не съм изправена.

Накрая да напиша за какво се отнася състезанието. Блог-играта в действителност се казва Робин Шарма в България. И наистина известният говорител за лидерство идва в България. Той ще бъде тук на 21 септември в София и ще говори за новия начин за успех в бизнеса. Обучението е озаглавено Лидерство без титла.

За да ми помогнете в спечелването на наградите, моля оставете коментар под тази статия.
Искам да бъда лидер!

Popularity: 100% [?]

Всеки човек се замисля за важните неща в живота. За съжаление това не се случва всеки ден, а само по пикови моменти – например бедствие, Нова година, Бъдни вечер или Рожден Ден. Тогава усещаме, че се завърта още един кръг. Осъзнаваме какво се е случило през изтеклите периоди, даваме си обещания за необходима промяна. В най-честите случаи не правим нищо и отново влизаме в познатите коловози. Как да се измъкнем от порочния кръг на напразно дадените обещания?

2010-та година мина. Скоро беше нейният край. В края на годината празнувахме посрещането на Новата година. А поставихте ли си цели? Направихте ли си план? Повечето хора разсъждават погрешно, че по-добре да не планират, понеже планът никога не се осъществява. А това зависи от самите тях. Той не става реален, понеже те не си мръдват пръста, за да постигнат и точка от него.

Аз лично си изкарах една перфектна Нова година, имам предвид празника. Имаше споделяне, игри, танцуване на народни хора и салса, разходка, вкусна храна, дори проблеми с тока. Но всичко беше толкова естествено. Истински се забавлявахме. Имаше въпрос – Кои са трите най-важни неща, които ви се случиха през 2010 година? Някои диагностицираха годината като положителна, други – като не чак толкова. Много от присъстващите споменаха за нова работа или оставане без работа, други бяха направили нещо за първи път в живота си – присъствали са на определено събитие, ходили са на ново място, кръстили са се или са намерили своята половинка. На първи януари реших да върна жеста и да задам следващия важен въпрос – Какво планирате за Новата година? Оставих пред хората по половин празен лист А4, за да си помислят и да напишат най-съкровените неща за тях. Не остана време отново да се наредим в кръг и да споделим тези неща. За мен този въпрос е наистина важен и направих списък още на Бъдни вечер.

Какво е нужно да направим в живота си? Както всяка компания, а и самата държава, когато приключи една календарна година, правят план за следващата. Планът е необходим, защото ако не го направим, нищо няма да се промени или да върви напред. А най-вероятно ще бъде в застой. Всички искаме да постигнем много, да има големи перспективи пред нас. Това става само когато истински се задействаме.

На първо място да си направим равносметка. Какво се случи до сега, кои ни бяха най-силните моменти, къде сгрешихме, какво можем да подобрим, какво да поправим, с кого бихме работили в екип за по-бързо постигане на бъдещите ни цели. Всеки може да си зададе съдбовни въпроси, които са най-подходящи за него.

На следващо място е задължително да се запитаме какво искаме и да си поставим цели. Отново ще попитате защо е нужно това. Ще ви дам пример:

Представете си, че се качите на борда на самолет, с който ще летите. И още в началото, когато самолетът се готви да излети, чувате гласа на пилота на високоговорителя: „Добре дошли дами и господа на борда на самолет Х, днес ще летите заедно с нас, но още не знаем на къде отиваме, пътувайки ще изберем дестинация, най-вероятно където ни видят очите, може да пътуваме най-напред за Западна Европа, после да се отправим към Русия, Канада и накрая да завършим в Аляска. Подгответе се за дълго пътуване, но не знаем до къде ще ни стигне горивото или от къде ще заредим. Може да преживеем бури, голяма турболенция, мъглява видимост. Не се тревожете, дами и господа. Надяваме се да стигнем благополучно.”

Какво ще си помислите, като чуете подобно странно съобщение? Няма ли веднага да прецените, че пилотът е полудял? Как може да не знае на къде ще лети самолетът? Това е абсолютна лудост. Е, тогава защо ние самите често нямаме цел. Целта е важно условие към успеха. За да постигнем нещо в живота си, е необходимо да имаме посока. Добре е целта да бъде ясна, конкретно измерима и с краен срок. Например, до 6 месеца искам да си купя Мазда 6 за 20 000 лева.

Въз основа на целите можем да изградим цялостен план. Необходимо е да си поставим цели във всяка сфера от живота. Цели за работата, семейството, личния живот, духовни цели. Ако подробно опишем всички аспекти, поставим си задачи как да осъществим целите, опишем всички инструменти, с които разполагаме, и какви ресурси ни трябват, ще имаме пълна визия на това как, кога и какво трябва да се получи. След това, ако разделим годишните цели на месечни, седмични и дневни и се научим да ги преглеждаме всеки ден, многократно се увеличава шансът да ги изпълним до една. Някой ден подробно ще пиша за това.

Но най-важното условие за изпълнението на плана, е да поемем лична отговорност да го следваме независимо от пречките по пътя. Понякога, разбира се, може да се окаже, че сме поели по погрешна посока за дадена сфера от живота ни. Точно затова е необходимо всекидневното преглеждане на плана и съответно да го осъвременяваме според различните обстоятелства.

Ами да започваме!

Popularity: 40% [?]

/Част 2/

Факторът “време” е изключително важен. Защо? Може би това е единственото, с което разполагаме в този живот. Всеки се ражда, живее и умира. И какво има междувременно? Единственото сигурно, което има, е времето. Над него имаме власт в рамките на днешния ден. Хората идват и си отиват от нашия живот, парите се печелят и се харчат, но защо пропиляваме времето си? То е един от най-ценните ни ресурси. В предната ми статия Как да си уплътним времето? написах няколко идеи, които да използваме за своята дневна продуктивност. Но ми хрумнаха още няколко, които не бях включила.

Техники за пълноценно използване на времето

І. Контролирайте разсейващите фактори, които губят времето ви и спират потока на работа. Когато не сме свикнали да се концентрираме или сме загубили тренинг за това, много лесно се случва да се разсеем и вършим различни неща, които не водят до резултат. Когато бях студентка и настъпеше сесия, трябваше здраво да залегна над учебниците и да поглъщам големи обеми информация. Имах предимство, че по време на сесията бях извън града без излизане и интернет и можех да се отдам само на учене. Но точно тогава намирах всякакви други уж полезни занимания. Обичах с часове да се разхождам в гората с кучетата (особено когато имаше сняг зимната сесия). Чупех си ядки, понеже баба ми все казваше, че те подобряват паметта. Хапвах по-често от обичайното. И не знам защо, но ме налягаше следобедна дрямка, от която се възползвах, като слагах учебника под възглавницата. Дори на това отдалечено място от града успявах да намеря какво да ме отвлича от ученето. По същия начин всекидневно позволяваме на много различни фактори да ни разсейват. А те ни губят времето. Как тогава да реагираме? Просто всеки път, когато нещо тръгне да ни отнема вниманието, да си кажем “Стоп!” и да се върнем към настоящото си занимание.

ІІ. Концентрирайте се върху работата, а не върху това да бъдете заети. Това отново е свързано с приоритезирането на задачите, за което говорих в предната статия за времето, но в малко по различен аспект, защото само подреждането им по важност не е достатъчно. Има едно правило, което много ми харесва и това е правилото 80/20. То гласи, че 80% от резултатите се постигат само с 20% от усилието. И означава, че доброто планиране е много важно за един успешен ден, а то не е само да съставим списък със задължения, но и правилно да ги разпределим във времето. Поставяйки си задачи, да поставим и времеви диапазон, в който трябва да приключим всяка една от тях. Мога да реша, че днес ще чистя в къщи, но това може да ми отнеме между 1-2 часа и цял ден. Така, ако днес е почивният ми ден, няма да ми остане време за почивка заради факта, че съм проточила твърде много задачите си във времето. А не би ли било по-добре да си съставя стегнат план за задълженията си, за да мога след това спокойно да се видя с приятели, да чета приятна книга, да гледам интересен филм или да релаксирам по друг начин?

ІІІ. Поддържайте дома и офиса си подредени. Доказано хаосът изморява. Ровенето и търсенето на вещи или документи от различен характер само ни затормозява и затруднява плавното протичане на деня. Когато всяко нещо има точно определено място и го прибираме винаги там, ние си помагаме повече, отколкото можем да предположим. Дори да се дразним в началото и да вършим тази досадна работа по прибирането на всичко на място с по-бавна скорост, то ще се превърне в добър и ползотворен навик, който ще ни се отблагодари с времето.

ІV. Подредете файловете в компютъра си и изтрийте всичко излишно от него. Последните години компютрите от лукс се превърнаха в необходимост. Ако не използвате компютър, прескочете тази точка. Тя много прилича на горната, но в този случай е малко по-различно. Идеята е същата и е необходимо да изградим строга система за подредба на всички файлове и папки. Вярно е, че в компютъра има опция за търсене на информация, но можете ли да запомните имената на всички документи? Мисля, че не е необходимо. Просто тематично подредете цялата нужна информация и прехвърлете всичко важно в отделен дял от операционната ви система.

V. Научете се да казвате “Не!” – Често другите не осъзнават важността на дадено действие, което извършваме и се опитват по всякакви начини да отвличат вниманието ни, без да се съобразяват с нашата ангажираност. Това може да са колеги, които се опитват да ни прехвърлят част от техните отговорности и задължения. Може да са роднини, които се нуждаят от услуга или помощ. Може да са приятели, които искат да се видим с тях. Но невинаги удобното за тези хора време е удобно за нас. Не трябва да се чувстваме неудобно, когато отказваме на някого. По-добре да отклоним молбата за друго време, което е съобразено с нашите задачи. А и ще си свършим по-бързо работата, ако не се нуждаем от постоянно прекъсване.

VІ. Свършете първо трудните задачи и след това тези, които Ви доставят най-голямо удоволствие. Непременно свършете важните задачи и не ги отлагайте за следващия ден. Необходимо е да станем отговорни спрямо себе си.

Popularity: 40% [?]

В днешното забързано ежедневие в повечето случаи се получава така, че нямаме време почти за нищо. Но скоро четох статия, която показва точно обратното. В нея се споменаваше за изследвания, чиито резултати са установили, че благодарение на новите технологии (и уреди като пералня, миялна машина и др.) последните 20 години ние използваме времето си 30 пъти по-ефективно. Като се замисля – доста фрапираща цифра. А така ли е наистина?

Все пак често се случва недостатъчното време да ни смазва. Има и случаи обаче, когато човек има свободно време повече от нормалното. Имам предвид, че в настоящата криза много хора останаха безработни и се чудят какво да правят. Ако ги питате, те ще кажат, че всъщност са доста заети. Но като се замисля – в какво се състои тяхната ангажираност? – Концентрирали са се в домакински задължения, игри по интернет, излизане с различни познати (които също са свободни), гледане на филми, висене в интернет за търсене на работа или с някой вестник в ръце по същата причина. И най-вече са заети с чакане някой да ги покани на интервю и с притеснение, че никой не го прави, както и за бъдещето. Този пример е просто презумпция, но и не само – случва се, наблюдавам го при хора, които познавам. Привидно те са ангажирани, но в действителност не използват ефективно времето си. Но и не са мотивирани да го правят. И някак е разочароващо да не те оценяват като умения и възможности.

Как да използваме времето си по-ефективно?

Последните години много е говорено по темата. Ще изброя няколко идеи, които ми хрумват, а вие потърсете и други, които биха ви били полезни. Но ако положим усилие да бъдем ефективни, ще берем плодове. До тогава не можем да очакваме кой знае какви резултати.

І. Един от методите за правилно използване на времето е да имаме цел и дневно планиране. Планирайки деня си, виждаме реално каква е нашата продуктивност. Добра техника е в края на деня да изброим основните дейности, които сме извършвали. Например ще опиша един мой ден, за да поясня какво имам предвид.

1. Пиене на кафе със сестра ми.
2. Проверяване на Facebook.
3. Преглед на статистиката на блога ми.
4. Безцелно ровене в интернет или подреждане на файлове в компютъра.
5. Обядване.
6. На работа.
7. Вечеря.
8.  На кафе с приятел.
9. Facebook.
10. Гледане на филм или чат в Skype.

Преглеждайки дори от горе, от горе този списък, можем да установим всички дупки и празноти. Така си правим равносметка колко време губим всеки ден. А ако имаме ясен план какво да свършим днес, дупките се свиват или се оползотворява времето в тях за нещо полезно.

ІІ метод е да си поставим приоритети. Може да се засипваме със задачи и да вършим много неща и в края на деня да се чувстваме скапани, а да не сме отметнали и половината от списъка. Приоритизирането е да оценим задачите по важност и да започнем от най-спешните. Така в края на деня ще сме удовлетворени от себе си.

ІІІ метод е да научим полезно умение или да се квалифицираме в нова област. Животът постоянно се променя и е много динамичен, поради което за да се реализираме, е нужно да придобиваме все повече знания и умения. Преди години за един работодател беше важно да знаеш един език. В момента се изискват 2 до 3 езика, като два от тях трябва да се знаят перфектно. Ако имаме свободно време, защо не използваме това наше предимство и да го инвестираме правилно, като научим нещо ново или да подобрим стари познания. Първия път, когато си търсех постоянна работа след завършване на университета, ми беше трудно, понеже ми беше нужен стаж по специалността. Тогава един приятел ми зададе въпроса – “Какво правиш с времето си, докато си търсиш работа?” Тогава реагирах негативно и си помислих: “Как какво правя – та аз си търся работа!”  Дефакто той виждаше, че си пилея времето, а мога да науча някакво умение или знание, което ще ми даде повече възможности на пазара на труда или дори да видя перспективи за себе си сама да изкарвам дохада за моята издръжка. Така че помислете кое е нещото, с което винаги сте искали да се захванете, ако имате свободно време. Сега е моментът и не е нужно повече да отлагате.

ІV. Увеличете времето, в което можете да работите. Ако станем с половин час по-рано и легнем с половин час по-късно, печелим цял час, през който ще свършим нещо полезно. Има много интересен материал по темата за времето, на която попаднах, където пише, че според изследвания по-продуктивни са ранно ставащите хора. Действително, ако станем по-рано, когато всички спят, можем да планираме на спокойствие и тишина деня си, без да има разсейващи фактори.

V. Да ценим времето си, защото няма да се повтори. Ако научим това, ще знаем колко е важно да изживеем всеки един момент, понеже повече няма как да се върне. Изминалият ден е изгубен ден. Защо тогава да не се наслаждаваме максимално на времето тук и сега? Този метод е свързан и с идеята да сме в контрол на всичко. Когато контролираме действията си, сме по-продуктивни, защото енергията, която влагаме, я насочваме в полезна посока.

VІ. Да отделим време за приятни неща. Нека това бъде като награда за свършената работа и за оползотворения ден. Така ще удвоим удовлетвореността си и ще изпитаме удоволствие. А може покрай всички дейности да открием своето призвание в живота и тогава няма да имаме нито един работен ден, защото ще харесваме работата и няма да я възприемаме като такава.

Popularity: 33% [?]