Днес е ден като всеки друг. Но какво е това нещо, което го прави толкова изумителен и толкова специален. Дали това не е прекрасният изгрев тази сутрин или пискливият писък на гларусите през прозореца ми? Дали това не е досадната муха, която отново и отново каца върху книгата, която чета в момента? Или гласът на майка ми по телефона, която няма търпение всеки път да узнае какво става с милите й дъщери. А може би баба ми, която винаги е загрижена за това имаме ли какво да ядем, и добродушният ми дядо, който често наминава с пълни чанти у дома? Не е ли невероятно как се повдигат гърдите ми, когато дишам и дробовете ми се пълнят с въздух или когато стомахът ми сигнализира, че е гладен? И отивайки в магазина, срещам усмихнатата продавачка, която ме кара да пазарувам с удоволствие. А как само дрънка празният ми портфейл! Не е ли чудесен звънът на друбните монети, знаейки, че това е последното ми състояние? Колко вълнуващ е животът!
Забързано пресичам улици и булеварди, тръгвайки в последния момент за работа. Обръщам ли внимание на лицата на хората, които подминавам? Не. Само светлините на светофарите предизвикват интереса ми. А колко е хубаво, когато тръгна навреме от къщи и се наслаждавам на пролетното слънце и лекия, но все още студен варненски вятър.
Защо бързаме толкова, след като ДНЕС повече няма да се върне и миговете, които прекарваме днес, няма да се повторят? Нима рутината и вечната ангажираност са по-важни? Днешният ден е като цъфнало цвете, което увяхва утре, като нова дреха, която става демоде утре, като запален огън, която утре изгасва, като стъпки в пясъка, които утре вятърът отвява. Колко ценни са днешните моменти и как са неуловими минутите. ДНЕС денят е важен. “Достатъчно е на денят злото” се казва в Библията. Утрешният ден се грижи сам за себе си. Колко ценни неща можем да свършим през днешния ден:
- да кажем мила дума на някого;
- да се усмихнем на хората, които срещнем;
- да помогнем или укажем подкрепа на някой, който има нужда;
- да свършим работата, която сме запланували, без да я оставяме за утре;
- да прочетем няколко реда от книгата, която сме почнали;
- да се обадим на близък човек и да му покажем колко е важен той за нас;
- и още много други неща.
От нас зависи как ще изживеем днешният ден, но той си остава най-ценене, защото той е връзката между минало и бъдеще. Той е нашето настояще и единственият, върху който имаме контрол. Защото миналото няма да се върне, а бъдещето още не е дошло. Утре този ден ще бъде част от миналото и ако не го изживеем пълноценно, то ние сме го изгубили безвъзвратно. Изборът е наш!
Popularity: 22% [?]
