Обичай ме, обичай ме сега, дордето моето чело е гладко и като облак всяка тъга изплъзва се и задържа се за кратко… Обичай ме, обичай ме сега, дордето гледам радостно и ясно, дорде не спирам плахо на брега, а ме привлича близката опасност. Дордето още в моето сърце се раждат много жажди и желания и аз не дърпам моите ръце от огъня – макар и да са в рани… Обичай ме, дордето моят смях звучи над всички мъки и несгоди, дордето аз не зная що е страх и младостта навсякъде ме води. Дорде е горда моята глава, от болка и обиди несклонена, и зная ободряващи слова в час тежък и за тебе и за мене… Обичай ме, дордето има жар и в обичта, дори и в мойте грешки, дордето мога да съм твой другар дори и в лудориите младежки. Дорде от скоростта не се боя и с вятъра обичам да пътувам, дорде все нещо мисля и кроя и леко със живота си рискувам… Обичай ме, обичай ме сега, дорде съм още смела, силна, млада, дордето на годините снега в косите ми безмилостно не пада…
Обичай ме, че идат тъжни дни; ще се вдълбаят бръчки по челото и младият възторг ще се смени с една печална и старешка кротост. Ще потъмнеят моите очи, ще гледат тъжно – сякаш, че са слепи, и вместо смях в гласа ми ще звучи смиреност и надежда за подкрепа.
И с тиха завист, с пареща тъга ще гледам всяко хубаво момиче. Обичай ме, обичай ме сега, а пък тогава – ДВОЙНО МЕ ОБИЧАЙ!
Автор: Евгения Георгиева
Popularity: 28% [?]
