Създаването на този блог беше истинско удоволствие за мен, а вписването му – реално предизвикателство. Как да грабна читателя, така че да посети блога, а още повече да се върне повторно. За мен е важно не толкова да предизвикам трафик, колкото да бъда полезна с информацията, която публикувам. Бих искала темите, които ме вълнуват, да вълнуват и читателя. Времето ще покаже. 100% нещата ще се изменят много. В момента още “опипвам почвата”. Не казвам, че съм майстор по писането на статии, но с времето вярвам, че ще стана по-добра. По същия начин знам, че ще се нагодя и към потребностите на посетителите. Точно затова си играх много да напълня блога си с полезни плъгини и статистики, че да следя на къде клони интересът.
Темата на статията е личностно развитие. Снощи прекарах няколко часа в изследване на различни ключови думи и фрази, по които ще оптимизирам този блог. И тъй като от години се интересувам от темите, които ще споделям, вярвам, че съм направила списък от най-подходящите. Но забелязах нещо много тъжно. Рейтингът или по-българската дума известността на тези думи и фрази е сравнително малка. За българина темата личностно развитие е може би табу в интернет пространството. Все още тази тема се свързва повече с мистични култури, отколкото с реалистични идеи. Когато говоря за личностно развитие, няма да ви карам да правите медитация и самохипноза, а ще ви споделям съвсем достъпни идеи, които могат да ви помогнат във вашата лична реализация – да се реализирате като човек, специалист в професионалната ви област, съвети как да използвате максималния си умствен капацитет и всички възможности, с които се сблъсквате или тепърва ще се отворят пред вас. Темата е много широка и съдържа множество подтеми. Но с времето смятам, че ще успея да я доразвия. Ще пиша за всичко, което съм прочела, практикувала, което е полезно и реално изпълнимо.
Не знам защо толкова рядко се засяга, имайки предвид, че на запад личностното развитие е доста известно и развито. Издават се хиляди книги по темата, които ги има и преведени на български. Днес ходихме със сестра ми до голям хранителен магазин близо до нас и случайно тя разпозна в касиерката своя бивша съученичка. Момичето имаше отчаян вид и си личеше, че не харесва работата си и само чака да приключи работната й смяна. Споделих на сестра ми, че ми става мъчно, когато видя човек, който не вярва в бъдещето, който дори не се и опитва да го промени чрез повече старание в настоящето. Всеки преминава през различни периоди в живота си, но знам едно – предадем ли се, ще бъдем стъпкани. От кого? – може би от по-пробивните от нас. А защо не си поставим за цел ние самите да станем пробивни и да се научим да се наслаждаваме на живота си? Всичко е възможно!
Popularity: 14% [?]
