Аз съм тук и съм до теб! Хващам те за ръка, поглеждам те в очите и ти чувстваш моето присъствие. Докосвам те, прегръщам те и спираш да мислиш за проблемите. Затваряш очи и тревогите се изпаряват в един миг. Отпускаш се изцяло в прегръдките ми и започваш да мечтаеш. Политаш към незнайни страни и знаеш, [...]
Archive of posts tagged поезия
Обичай ме!
Обичай ме, обичай ме сега, дордето върху младата ми шия като спокойна ласкава река косите като облаци се вият… Обичай ме, обичай ме сега, дордето моето чело е гладко и като облак всяка тъга изплъзва се и задържа се за кратко… Обичай ме, обичай ме сега, дордето гледам радостно и ясно, дорде не спирам плахо [...]
Поезия на реалността
Аборт Без глътка въздух да поемеш, в утроба майчина – ковчег… Отиваш си от нас без време, ти мъничък почтичовек. Посрещнахме те с химикали, а трябваше ти витамин. Прежалихме те, неразбрали дали си щерка или син. Не мога да ти купя дрешки, щом акушерка е смъртта, по чудо, ако стане грешка, детенце, бързай към света. [...]
Поетично горчиво
Горчиво На твоята сватба, на булчинското ти хоро ще дойда. Когато музикантите са уморени. Ще взема ръката ти хладна и размахал високо изкуствения скъп букет като пиян сватбар ще се провикна: “Свирете наемни музиканти… Свекърът добре ще ви плати.” И ще поведа хорото… Ръката ти в ръката ми ще пламне, ще се стопят венчалните халки. [...]
Когато нямам муза, ще пиша поезия
Разбира се не моя . Все пак нямам муза в момента. Но наблюдавам как трафикът ми пада безмилостно, а това е начин да изляза отново на арената. Поканвам всички, които не обичат борбите с бикове, а чувствата, описани чрез думи. Искаш с теб да останем познати… Искаш с теб да останем познати? Но как да [...]
Любовна поезия 2
От предния път започнах една поредица от любовна поезия. Имам удоволствието да споделя уникалната колекция на майка ми, която преди е колекционирала стихотворения от различни чуждестранни и български автори. Любовната поезия е красива, но понякога много тъжна и тежка, но чрез нея имаме възможност да се потопим в размислите на авторите, свързани с тяхната, а [...]
Любовна лирика
Ана Червено вино снощи пих, ни капка не остана; горещо чело снощи крих в къдриците на Ана. Дори беднякът изнурен, познал небесна манна, не е по-радостен от мен в прегръдките на Ана. Царе, делете си света от Инд, та до Савана! На мен ми дайте хубостта и крепостта на Ана! Не искам друга, та дори [...]
